В домашните мрежи IP адресите почти никога не са фиксирани, но варират в определени диапазони. Рутерът е този, който присвоява нов IP адрес автоматично, когато компютърът се свърже към мрежата или ако има промени в конфигурацията.
За потребителя фактът, че има IP или друг, не променя нищо в скоростта на интернет и във функционалността на приложенията.
Когато говорим за статичен IP, вместо това искаме този мрежов адрес никога да не се променя.
В този случай компютърът е този, който решава желания от него адрес, като го съобщава на рутера.
Въпросът е следният: защо интернет доставчиците искат допълнителна такса, ако искате статичен IP и по каква причина човек трябва да го иска, какви са предимствата "> Трябва да си представите интернет света като набор от рутери и компютри, които са идентифицирани чрез конкретни IP адреси, но които създават много вътрешни подмрежи, към които могат да бъдат свързани хиляди компютри, всеки с различен адрес само в тази частна мрежа, които обаче се вливат в един и същ единствен външен IP адрес.
Това важи и ако имате само един компютър в домашната си мрежа; той ще има частен IP, определен от рутера.
Частните IP адреси не могат да бъдат маршрутизирани по интернет и винаги са еднакви във всяка мрежа в света: 192.168. *. * (където * може да бъде всичко) или 10.10.xx.
Например интерфейсът на повечето рутери по света е достъпен само от компютри в мрежата, чрез IP адрес 192.168.0.1.
Компютрите, свързани към тези маршрутизатори, имат вътрешни IP адреси, които имат стойности в диапазон от 192.168.0.2 до 192.168.0.254.
Първият компютър, който се свързва към маршрутизатора, чрез услугата DHCP, изпраща мрежова заявка, казваща: „Имам нужда от IP адрес, хардуерният ми адрес е xxxxxx“ и е назначен 192.168.0.2, следващият ще има 192.168.0.3 и т.н.
Всички тези компютри обаче излизат в интернет със споделен IP адрес, различен от личния, присвоен на рутера (който действа като централна точка на мрежата) от интернет доставчика.
В мрежи като Fastweb, вашият домашен рутер е вътре в друга частна подмрежа, така че външният IP се споделя дори сред стотици компютри, разположени в различни райони на града.
Когато говорим за задаване на фиксиран IP на компютъра, говорим за запазване на същия частен IP, присвоен, за да наложим конкретен адрес на рутера, който никога не се променя.
В големите офиси, вместо да назначавате произволно IP адреси на компютрите, вие задавате тези адреси директно в рутера.
Създава се връзка между хардуерните адреси на компютъра (MAC Address) с вътрешните IP адреси, така че даден компютър винаги има еднакъв.
Това обаче не променя публичния IP, външния, който излиза в интернет.
Външният IP адрес не е нещо, което може да бъде променено и се дава автоматично от интернет доставчика.
Възможно е обаче да се закупи външен статичен IP адрес, но това абсолютно не е удобно, защото те са скъпи и защото има методи за получаване на същите предимства дори и без тях.
Предимството да имате външен статичен IP адрес е това, че можете да достигнете до вашия компютър от всяка точка на света чрез Интернет .
По същество, статичен IP се използва за предаване на пакети чрез Интернет до определени компютри или устройства в домашната мрежа.
Например, това е полезно, ако искате да създадете локален уеб сървър (създаване на уебсайт, пребиваващ на вашия компютър), за FTP сървър (за да направите файловете, запазени на вашия компютър достъпни отвсякъде), за да конфигурирате радио, което предава компютърна музика чрез интернет или за създаване на система за дистанционно наблюдение, за да следите кадрите с уеб камерата.
За да конфигурирате уеб сървър във вашата домашна мрежа, за да бъде достъпен от всички по света, трябва да препратите входящи заявки на порт 80 за машината на уеб сървъра.
Следователно е очевидно, че ако уеб сървърът получава нов IP от рутера всеки път, това не може да работи.
Благодарение на технологиите обаче е възможно да правите същите неща, дори без да купувате външен статичен IP
Ако трябва да получите достъп до домашната мрежа от отдалечено местоположение (в превод: свържете се с домашния си компютър чрез интернет), има услуги, които автоматично актуализират динамичния IP адрес, определен от рутера, когато той се промени .
Ако конфигурирате вътрешен статичен IP, можете също да го свържете с външен IP (например чрез безплатната услуга на No-ip.com).
На практика се прави връзка между вашия компютър и външна онлайн услуга, която действа като връзка и ви позволява да заобиколите правилата на рутера.
Това е обяснено по различен начин в два ръководства:
- Създайте сървър на вашия компютър, за да споделяте ресурси в интернет
- Свържете се с вашия домашен компютър отвсякъде с динамичен DNS.
Съществува и техниката за пренасочване на портове на рутера, която ви позволява да се свързвате с компютърна програма от разстояние.
За да знаете вашия вътрешен IP адрес, просто отворете командния ред (от менюто "Старт -> Програми -> Аксесоари") и напишете командата IPConfig .
За да знаете външния си динамичен IP вместо това, можете да използвате онлайн услуга като My IP, спомената в публикацията на тема „как да намерите IP адреса на друг компютър и да го намерите“.
